Кафе и дъжд...
Носиш ми ухание на кафе и дъжд...
Чувствено блестя в очите ти...
Мокриш розите на всяко мое "Вчера"...
Обливаш с лъчи кожата ми...
Разкъсваш нишките на разума ми
и заедно плуваме във всеки слънчев
залез...
От косите ми капе любов... и се
стича по тялото ти...
И тази вечер до полуда се обичахме...
Само ние и преливащия нектар от
червени рози...
И само отминаващия влак отброи
миговете на забързаното време...
Вечността потопи всичко,
което обичахме...
Изтръгна единствената целувка,
която вятърът
разпръсна с аромата на кафе и дъжд...
завинаги...
(на моето вдъхновение - Ц.)
© Единствена Все права защищены