Политикът обещава златен мост,
в джоба си крие само ръжда*,
народът вярва с наивен пост**,
а той брои банкноти в тъмен здрач.
Речи държи от сутрин до нощ,
лъжите му са като вятър смел,
гласуваме го с тъпа мощ,
пък той ни тъпче в калта тел***.
В парламента си пие кафе,
обеща ни рай, а даде ни кал,
смеем се горчиво на този тарафе****,
че пак го избрахме — ето ти финал! ...