Mar 28, 2025, 5:51 PM  

Кафе и кал

356 0 0

Политикът обещава златен мост,

в джоба си крие само ръжда*,

народът вярва с наивен пост**,

а той брои банкноти в тъмен здрач.

 

Речи държи от сутрин до нощ,

лъжите му са като вятър смел,

гласуваме го с тъпа мощ,

пък той ни тъпче в калта тел***.

 

В парламента си пие кафе,

обеща ни рай, а даде ни кал,

смеем се горчиво на този тарафе****,

че пак го избрахме — ето ти финал!

 

~~~

 

* Думата „ръжда“ е използвана като метафора. Буквално „ръжда“ е окислен метал, нещо старо, безполезно и грозно, което се свързва с разпад или занемаряване. В контекста на стихчето тя символизира, че политикът няма нищо ценно или истинско да предложи – вместо обещания „златен мост“ (богатство, прогрес), той притежава само нещо евтино, износено и без стойност, като ръждясал метал. Това е саркастичен начин да се каже, че обещанията му са празни, а намеренията му – нищожни или корумпирани.


** Думата „пост“ е използвана в смисъл на „действие“, „поведение“ или „позиция“, но с леко архаичен или поетичен оттенък. В българския език „пост“ освен „въздържание“ (като религиозен пост) може да означава и „стойка“, „начин на държание“ или „осанка“ в по-стар контекст. Тук „наивен пост“ предполага, че народът вярва в обещанията на политика с една простодушна, почти детинска доверчивост – нещо като „наивна поза“ или „наивно отношение“.


*** Думата „тел“ е използвана като съкратена, разговорна форма на „тяло“.

 

**** „Тарафе“ е дума от българския език, която идва от турския „taraf“ и означава „страна“ или „партия“ в смисъл на група или фракция. В разговорния език обаче често се използва с леко пренебрежителен или подигравателен оттенък, за да опише човек или хора, които са малко смешни, несериозни или достойни за присмех – нещо като „тип“ или „чудак“.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светлозар Косев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...