кафе... на gerrda
хубава си Герда
толкова хубава
като навиваш ръкавите на утрото
да не влизат в нощната тъга
и сипваш кафето
в малки порцеланови чашки
с сини рози
кога цъфтяха розите Герда
помниш ли
оня зимен прозорец
така и не спря воя на сълзите
и тишината се сля с устните ти
не спирай гласа малка моя
да разпъва страните на деня
силно
силно
събуди времето
развържи възлите на думите
с малко ф нарисувай усмивка
спасеното в снега сърце
все някога ще затупти
и ще легнат сънищата в краката ти
да пеят слънце
хайде Герда
кафето е готово
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зорница Николова Всички права запазени
