хубава си Герда
толкова хубава
като навиваш ръкавите на утрото
да не влизат в нощната тъга
и сипваш кафето
в малки порцеланови чашки
с сини рози
кога цъфтяха розите Герда
помниш ли
оня зимен прозорец
така и не спря воя на сълзите
и тишината се сля с устните ти ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.