30.08.2024 г., 10:20

Кафе с дъх на море 2

609 0 1

                               Кафе с дъх на море 2 

 

 

Добро утро мое мило Черно море,

на брега ти съм с чаша ароматно кафе.

Дойдох да си вземем довиждане сега,

бяхме заедно за кратко но усети ми обичта.

 

Сега дойдох при теб без морското момиче,

но остана ми спомена за нея и една мечта.

Вярвам че ще го намеря и ще ти го доведа,

да срещаме пак изгрева и залеза на брега!

 

Пия кафето и наблюдавам сам изгрева,

ето и яркото слънцето ми се усмихва сега.

То отразява се в теб, блестят твоите вълни,

изпращаш ми ги една по една за поздрав нали.

 

Ще ти помахам за довиждане с ръка,

ти ме разбра и ми изпрати голяма вълна'.

Отивам си от теб мое море с малко тъга,

но ти оставаш в стиховете ми в моята душа!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....