3.07.2006 г., 14:40

Кафенето на самотниците

799 0 3
И в зима, и в лято е пълно,
заети са винаги масите.
Сградата, точно на ъгъла,
под ресторанта "Щастие".
Кафето горчиво сервират
девойки с лепнали потници.
Голям ще е шегаджията
кръстил го "За самотници".
Тук има жени и момичета,
старци, мъже и младежи.
А горе живеят истински
желания, страсти, копнежи.
За всеки място намира се,
на масите бързо ти правят.
Ако някой отгоре се срине,
дълго време тука остава.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Найден Найденов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...