27.10.2010 г., 13:56 ч.

Кафяво мастило 

  Поезия » Любовна
869 0 24

Очи кафяви,

очи безмълвни

се вливат в мен и аз забременявам.

Зеници мокри,

зеници пълни

събуждат дързостта ми да създавам.

 

Те дават много,

а искат малко,

защото са родени да оплождат.

Те са мастило

във химикалка,

която пише първата си рожба.

 

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??