Oct 27, 2010, 1:56 PM

Кафяво мастило 

  Poetry » Love
912 0 24

Очи кафяви,

очи безмълвни

се вливат в мен и аз забременявам.

Зеници мокри,

зеници пълни

събуждат дързостта ми да създавам.

 

Те дават много,

а искат малко,

защото са родени да оплождат.

Те са мастило

във химикалка,

която пише първата си рожба.

 

© Валентин Евстатиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??