4.06.2009 г., 20:33

Кафявото не го обичам...

865 0 5

                                                                                 ... gençliğin gözyaşı...

 

***

 

кафявото

в следите ми

угасва

 

по стъпките

на вятъра

вървя

 

не съм вода…

убиваш ме

безгласно

 

покрила съм

ръцете си

с тъга…

 

***

 

кафявото

не го обичам

 

а синьото ме плаши…

и смъртта…  

 

писма по пясъка се стичат

 

избрули ги

поредната

 

вълна…

 

***

 

кафявото в следите ми угасва…

 

(а помня…

бях

скала)

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...