24.11.2009 г., 10:18 ч.

Кай 

  Поезия » Бели стихове
695 0 8

 

 

Тъмно е сякаш
и мрачно,
а къде ли е Кай...
Да ми стопли сърцето.
Защо не се вясва,
а само ме лъже,
че утре ще пием
заедно чай,
макар и студен...
Поголовно
да си стопим сланите
по тъжната длан
на опушена вяра.
Защо през луната
да помним?
Спокойно разлива
тихи думи нощта,
ранобудно ме гали
и сякаш е стон
и сякаш е край
на отпитата нежност
от утре.
И сякаш е зима,
и сякаш е тъмно.
Къде ли е Кай...

 

 

 

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??