Тъмно е сякаш
и мрачно,
а къде ли е Кай...
Да ми стопли сърцето.
Защо не се вясва,
а само ме лъже,
че утре ще пием
заедно чай,
макар и студен...
Поголовно
да си стопим сланите
по тъжната длан
на опушена вяра.
Защо през луната
да помним?
Спокойно разлива
тихи думи нощта,
ранобудно ме гали
и сякаш е стон
и сякаш е край
на отпитата нежност
от утре.
И сякаш е зима,
и сякаш е тъмно.
Къде ли е Кай...
© Геновева Христова All rights reserved.
Много я харесвам!
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
