13.03.2011 г., 8:58

Кажи

600 0 0

Едно меко и топло ухание
гали искрата ми по теб.
Две блещукащи диамантчета
тръпнат за порив отнет.

Как на теб се натъкнах?
Как, кажи ми, успях?
Някъде случайно ли сбърках,
че мойте мечти завладя?

Кажи ми, недей да мълчиш.
Кажи, сега какво да правя!
Диамантчетата са мойте очи,
в които ти себе си постави.

Едно твърдо и студено усещане
гали чуството ми.
Аз чувствам - зловещо е,
какво да правя, кажи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...