13 мар. 2011 г., 08:58

Кажи

604 0 0

Едно меко и топло ухание
гали искрата ми по теб.
Две блещукащи диамантчета
тръпнат за порив отнет.

Как на теб се натъкнах?
Как, кажи ми, успях?
Някъде случайно ли сбърках,
че мойте мечти завладя?

Кажи ми, недей да мълчиш.
Кажи, сега какво да правя!
Диамантчетата са мойте очи,
в които ти себе си постави.

Едно твърдо и студено усещане
гали чуството ми.
Аз чувствам - зловещо е,
какво да правя, кажи!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...