13 мар. 2011 г., 08:58

Кажи

605 0 0

Едно меко и топло ухание
гали искрата ми по теб.
Две блещукащи диамантчета
тръпнат за порив отнет.

Как на теб се натъкнах?
Как, кажи ми, успях?
Някъде случайно ли сбърках,
че мойте мечти завладя?

Кажи ми, недей да мълчиш.
Кажи, сега какво да правя!
Диамантчетата са мойте очи,
в които ти себе си постави.

Едно твърдо и студено усещане
гали чуството ми.
Аз чувствам - зловещо е,
какво да правя, кажи!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...