Кажи ми...
Кажи, че още имаш сили
за сетен път да кажеш „Спри".
Кажи, че още можеш нощем
да сънуваш със отворени очи.
Кажи, че можеш да ме будиш
със страст, прииждаща отвътре.
Кажи ми как любовта ти спи,
да я събудя, за да зазвучи
под пръстите ми, като струна на китара.
Кажи ми пак, че се отказваш!
Кажи ми, че се мъчиш да избягаш.
Кажи ми, че отново ме наказваш
за болката от моето нехайство
и кратките ни мигове вълшебство.
Аз със благодарност ще ти кажа:
Те, думите, бяха като клада!
Изпитваха последната ми нежност
и чувствата ми разпиляваха небрежно.
Оголваха мечтите ми без милост,
но все по-устремена с теб се будех,
знаейки, че трябва да си тръгна.
В очите ти преглътнати сълзи
в ръцете ми да могат да останат
две парещи следи от любовта ни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радка Иванова Всички права запазени
