Кажи ми, че искаш!
Кажи ми, че искаш!
Пламък от свещ рисува стените.
Луна, жълтолика, зад пердето занича.
Кръвта е завряла. Шуми във ушите.
Очите ти казват: - Обичам! Обичам!
Вземи я Луната! Ей ти звездите!
Мене ми стигат твойте ръце...
Мене ми стига ти да си сита,
с брада да престържа нежно лице...
Мене ми стига краткото "наше"...
Пламък на свещ... Ягоди майски...
Мене ми стигат пълните чаши...
Защо все са бели дверите райски?!...
Пламък от свещ рисува стените...
Сатенът е смачкан... Разлята сметаната...
Аз пък със ягоди рисувам гърдите ти...
Кажи ми, че искаш и да остана...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
