ZEMEDELEC (Красимир Дяков) ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855
May 27, 2011, 12:38 PM

Кажи ми, че искаш!

  Poetry » Love
1.2K 0 7

Кажи ми, че искаш!

Пламък от свещ рисува стените.
Луна, жълтолика, зад пердето занича.
Кръвта е завряла. Шуми във ушите.
Очите ти казват: - Обичам! Обичам!

Вземи я Луната! Ей ти звездите!
Мене ми стигат твойте ръце...
Мене ми стига ти да си сита,
с брада да престържа нежно лице...

Мене ми стига краткото "наше"...
Пламък на свещ... Ягоди майски...
Мене ми стигат пълните чаши...
Защо все са бели дверите райски?!...

Пламък от свещ рисува стените...
Сатенът е смачкан... Разлята сметаната...
Аз пък със ягоди рисувам гърдите ти...
Кажи ми, че искаш и да остана...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0