6.08.2008 г., 11:57

Кажи ми, Господи!...

871 0 18
           Кажи ми, Господи!...
                                                                 
                                           "Роден си, човече, за да губиш,
                                             за да гинеш, да се надяваш,
                                             да се страхуваш, да тревожиш
                                             и другите и себе си, да се боиш 
                                             от смъртта и да я желаеш - 
                                             и най-лошото: никога да не знаеш
                                             докъде си стигнал."     Сенека

Кажи ми, Господи, къде съм аз сега -
в началото или във края,
преродена ли съм аз тъга -
кажи ми - що съм - аз не зная?...

И толкова изминаха години,
за кратко щастие познах,
в твоя път ти поведи ме,
дали е по-щастлив един монах?...

Сега, когато те попитах
и мислите ми ти четеш,
прости ми - всичко аз  опитах,
но ти от мене - няма да се отречеш!...

Кажи ми, трябва ли да зная,
какъв е твоят план за мен,
дали ще бъда в Ада или в Рая,
какъв ще бъде утрешния ден?...

Дали Любов си само или прошка,
дали си съдник строг в света,
не спирай, Господи, а претвори ме,
в пътеката аз твоя да вървя!...

Води ме - да не се изгубя,
какво от туй, че що съм аз не знам,
води ме - знам че ще е хубаво -
там, във твоя Божи светъл храм!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...