JoyDimitrova (Радост Димитрова)
41 129
9.09.2016 г., 20:16 ч.

Кажи ми, Изабела... 

  Поезия » Друга
2345 4 18

Кажи ми, Изабела,

така ли си представяше мечтите,

когато беше мъничко момиче?

Колко бързо прелетяха дните

като светлосиньо птиче.

Кажи ми, Изабела,

защо в очите ти наднича влага,

защо си все сама

 и защо усмивката забрави си на прага?

Едно време искаше деца,

едно след друго в градината да бягат.

Мразиш ли проклетата съдба,

че отне живота  ти така?

Кажи ми, Изабела,

защо затворена си там

в моето обковано огледало?

Нима не искаш слънцето

да помилва лицето ти бяло?

Кажи ми, Изабела,

не бъди срамежлива,

защо все носиш моята рокля с дантела?

Това огледало не е ли мъничко тясно

за твоите големи мечти,

виждам го ясно,

едва побира буйните ти коси!

Изабела, днес ти отново мълчиш,

а и навън много бързо  се стъмни,

в леглото ми настани се да спиш,

да отпочинат очите ти със сълзи пълни.

 

© Радост Димитрова Всички права запазени

Когато се огледаме в огледалото понякога не разпознаваме човека отсреща, дали заради следите на времето, или дълбоките рани, не знам.

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасно е, Радост, остави ме без дъх и думи.
    Хареса ми и стихотворението и псевдонима ти - Джой = Радост
    Поздрав.
  • Благодаря ти, Христо!
  • Много е хубаво! Както и в други твои стихове- тъжно и в същото време красиво в тази своя тъга. Браво!
  • Благодаря
  • Всъщност ако се замислим не ние сме в огледалото а то е в нас.Затова и без да гледаме се виждаме.
    Хубав стих!
  • Не е нужно да го обясняваш, Радост. Който би искал, ще го разбере. Аз всеки ден пускам образа си от огледалото, за да може и той да придобие душа...
  • Благодаря Ви ! Наистина не мога да обясня, как се събраха толкова много неща в един стих. А относно магията на огледалото, винаги ме е вълнувала, сякаш наистина заключва част от теб, и тази част расте и се превръща в отделен човек и един ден решава да излезе.
  • Прекрасен стих!
  • Колко много мога да коментирам по темата на този красив стих, Радост... Като започна от мисълта на Карл Юнг - "Докато не превърнеш неосъзнатото в осъзнато, то ще определя живота ти и ти ще го наричаш Съдба", до това, че огледалото е прозорец на нашата външност, но затвор на нашите души... Много ме замисли, но останах впечатлен от всичко, което си разгледала в стиха си! Поздравявам те!
  • Харесах! Огледалото никога не лъже!
  • Благодаря Ви
  • Много хубав стих!
  • Благодаря ще погледна.
  • Напомняш ми на Зорница Николова(dressy), но в някакъв много ранен вариант. Прочети я, има я в сайта.
  • Благодаря
  • Хубав стих!
  • Благодаря Ви! Да, сякаш ни напомня неща,които се опитваме да забравим.
  • Много ми хареса,поздравявам ви за оригиналният замисъл,огледалото е много специален герой,от него нищо не можем да скрием.
Предложения
: ??:??