9.09.2016 г., 20:16 ч.

Кажи ми, Изабела... 

  Поезия » Друга
2445 4 18
Кажи ми, Изабела,
така ли си представяше мечтите,
когато беше мъничко момиче?
Колко бързо прелетяха дните
като светлосиньо птиче.
Кажи ми, Изабела,
защо в очите ти наднича влага,
защо си все сама
и защо усмивката забрави си на прага?
Едно време искаше деца,
едно след друго в градината да бягат.
Мразиш ли проклетата съдба, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Димитрова Всички права запазени

Когато се огледаме в огледалото понякога не разпознаваме човека отсреща, дали заради следите на времето, или дълбоките рани, не знам.

Предложения
: ??:??