Кажи ми, кажи ми къде е
онази любов съвършена
която ме хвърли към тебе
а ти се превърна във бездна?
Безкраят остава без корен,
когато върхът го догони
защото се чувстваш свободен
по всичките земни закони.
На огън изтича небето
луната превръща се в пепел,
с мастило си пиша сърцето
за тебе, за тебе, за тебе.
Когато ужасно ми липсваш
светът и на свят на прилича.
И думите стават молитва
да дойдеш до мен. И обичаш.
© Деница Гарелова Всички права запазени