Кажи ми, кажи ми къде е
онази любов съвършена
която ме хвърли към тебе
а ти се превърна във бездна?
Безкраят остава без корен,
когато върхът го догони
защото се чувстваш свободен
по всичките земни закони.
На огън изтича небето
луната превръща се в пепел,
с мастило си пиша сърцето
за тебе, за тебе, за тебе.
Когато ужасно ми липсваш
светът и на свят на прилича.
И думите стават молитва
да дойдеш до мен. И обичаш.
© Деница Гарелова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
