17.10.2013 г., 11:09

Кажи ми ти.…?

919 0 0

Ти стоиш пред мен сега

и виждаш в мен само мойта красота.

Но забравил си май това,

че имам аз и своя безсмъртна душа?

Знаеш ли, че дори в древността

под своята богата или бедна обвивка

хората търсили са имат ли сърца!?

Кажи ми ти сега,

ще бъдеш ли до мен дори и в старостта,

когато отиде си мойта красота

и остане само мойта красива безсмъртна душа?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Натали Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...