laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
24.04.2018 г., 12:38 ч.

Как... 

  Поезия
490 2 3

Как вейна се несретната ми сянка –

листо злочесто в подранила есен,

откъснало се от самотна гранка

и недопяло сетната си песен.

 

Денят се сви и глухо затрепери.

Дърветата престанаха да дишат.

Небето хлопна лунните си двери

и любовта оказа се излишна.

 

Нощта смали се – болна пеперуда,

с крилата си одраскала звездите.

Копнежът като ненадейно чудо

до мене спря и близна ми петите.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво,метафорично, носталгично....Любимо!
  • Нежен и красив копнеж! 🌹
  • Образно и перфектно! Красива поезия!
Предложения
: ??:??