Apr 24, 2018, 12:38 PM

Как... 

  Poetry
489 2 3

Как вейна се несретната ми сянка –

листо злочесто в подранила есен,

откъснало се от самотна гранка

и недопяло сетната си песен.

 

Денят се сви и глухо затрепери.

Дърветата престанаха да дишат.

Небето хлопна лунните си двери

и любовта оказа се излишна.

 

Нощта смали се – болна пеперуда,

с крилата си одраскала звездите.

Копнежът като ненадейно чудо

до мене спря и близна ми петите.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хубаво,метафорично, носталгично....Любимо!
  • Нежен и красив копнеж! 🌹
  • Образно и перфектно! Красива поезия!
Random works
: ??:??