Как без своя дом остана след един пожар Мецана - 2
Ето - връзваме кончéто.
Стигнахме до там, където
най-щастливата Мецана
кръста на Мечока хвана
и потеглиха полека
те по горската пътека.
Но зад първия завой
някой вдигна палка: Стой!
Спря ги горски катаджия.
- Искам книжка! Покажи я! -
каза Вълчо с глас висок.
Стреснат, нашият Мечок
джобовете си претърси
и виновно се навъси.
- Май забравил съм я вкъщи.
Кум Вълчан и той се смръщи.
- Може аз да съм ти кум,
но по всеки горски друм
нарушители глобявам.
Плащай, друже! Съжалявам!
- Ето този плик с малини!
Драги Вълчо, съжали ни!
Бавиш ни ти с тази среща.
Меца сложила е леща
на огнище в три гърнета,
но забравила е, клета-
огън без надзор не може!
Виж, до плач се тя тревожи!
- Мечо, не на мене тия!
Ти подкупваш катаджия!
Тук и Меца се намеси:
- Я кажи ми от къде си?
С майка ти си бяхме дружки,
черпех я със зрели крушки.
Мислеха ни за сестри.
Вълчо, стига! Я се спри!
Пускай ни да си вървиме
от пожар да се спасиме.
Но като козел през плет
две назад, една напред
сдърпаха се, закрещяха...
В миг един те дим видяха.
Откъм къщата и беше.
Там пожар голям гореше.
Стресна се и кум Вълчан,
бързо цял във пот облян.
- Ей сега ще набера
номер в нашата гора
на пожарната команда.
Ще останеш, Мецо, гладна
и без къща и подслон!
Той извади телефон
и адреса продиктува.
- Съвест в мене съществува,
затова ще дойда с вас
да гася пожар и аз!
. . .
Почна ли да се прозяваш?
Знам, почивка заслужаваш.
Утре огън ще гасим.
Днес отиваме да спим.
Следва...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
