Как без своя дом остана след един пожар Мецана - 2
Ето - връзваме кончéто.
Стигнахме до там, където
най-щастливата Мецана
кръста на Мечока хвана
и потеглиха полека
те по горската пътека.
Но зад първия завой
някой вдигна палка: Стой!
Спря ги горски катаджия.
- Искам книжка! Покажи я! -
каза Вълчо с глас висок.
Стреснат, нашият Мечок
джобовете си претърси
и виновно се навъси.
- Май забравил съм я вкъщи.
Кум Вълчан и той се смръщи.
- Може аз да съм ти кум,
но по всеки горски друм
нарушители глобявам.
Плащай, друже! Съжалявам!
- Ето този плик с малини!
Драги Вълчо, съжали ни!
Бавиш ни ти с тази среща.
Меца сложила е леща
на огнище в три гърнета,
но забравила е, клета-
огън без надзор не може!
Виж, до плач се тя тревожи!
- Мечо, не на мене тия!
Ти подкупваш катаджия!
Тук и Меца се намеси:
- Я кажи ми от къде си?
С майка ти си бяхме дружки,
черпех я със зрели крушки.
Мислеха ни за сестри.
Вълчо, стига! Я се спри!
Пускай ни да си вървиме
от пожар да се спасиме.
Но като козел през плет
две назад, една напред
сдърпаха се, закрещяха...
В миг един те дим видяха.
Откъм къщата и беше.
Там пожар голям гореше.
Стресна се и кум Вълчан,
бързо цял във пот облян.
- Ей сега ще набера
номер в нашата гора
на пожарната команда.
Ще останеш, Мецо, гладна
и без къща и подслон!
Той извади телефон
и адреса продиктува.
- Съвест в мене съществува,
затова ще дойда с вас
да гася пожар и аз!
. . .
Почна ли да се прозяваш?
Знам, почивка заслужаваш.
Утре огън ще гасим.
Днес отиваме да спим.
Следва...
© Мария Панайотова All rights reserved.
