Как без теб
Когато в сива слепота
поредната лъжа ме дави,
с твоите очи проглеждам.
Моя истина си ти.
Когато в огнени окови
изтлява моят волен дух,
с твоите крила политам.
Моя свобода си ти.
Когато топлината на кръвта
изтича от студеното ми тяло,
по вените ми пламваш животворна.
Моята искра си ти.
Знам, не ще намеря небосвод,
под който друга да обичам...
Как без теб живял съм?
Как живял съм... без живот?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Всички права запазени
Чета те от няколко дни,Саше и трябва да ти кажа,че и да търси недостатък човек,не би го открил в твоето творчество!
