Когато в сива слепота
поредната лъжа ме дави,
с твоите очи проглеждам.
Моя истина си ти.
Когато в огнени окови
изтлява моят волен дух,
с твоите крила политам.
Моя свобода си ти.
Когато топлината на кръвта
изтича от студеното ми тяло,
по вените ми пламваш животворна.
Моята искра си ти.
Знам, не ще намеря небосвод,
под който друга да обичам...
Как без теб живял съм?
Как живял съм... без живот?
© Александър All rights reserved.
Чета те от няколко дни,Саше и трябва да ти кажа,че и да търси недостатък човек,не би го открил в твоето творчество!
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
