Как бих желала...
Как бих желала в този миг да съм КОМЕТА
и цялата да бъда светлина...
Да плача, да се смея, да летя,
да чувствам цялата любов на вековете.
Как бих желала в този миг да съм ЗВЕЗДА,
да светя цяла вечер над земята.
Да слушам влюбените двойки как мълчат
и тихо, с трепет тебе да очаквам.
Как бих желала СЛЪНЦЕ да съм през деня,
със обич да огрявам равнините,
да се потапям в ледената пяна на вълните,
да топля с нежност твоята душа.
Как бих желала в този миг да бъда АЗ!
Момиче влюбено, със обич споделена,
да заздравее моята душа ранена,
животът ми да бъде нежен розов храст.
и цялата да бъда светлина...
Да плача, да се смея, да летя,
да чувствам цялата любов на вековете.
Как бих желала в този миг да съм ЗВЕЗДА,
да светя цяла вечер над земята.
Да слушам влюбените двойки как мълчат
и тихо, с трепет тебе да очаквам.
Как бих желала СЛЪНЦЕ да съм през деня,
със обич да огрявам равнините,
да се потапям в ледената пяна на вълните,
да топля с нежност твоята душа.
Как бих желала в този миг да бъда АЗ!
Момиче влюбено, със обич споделена,
да заздравее моята душа ранена,
животът ми да бъде нежен розов храст.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яница Ботева Всички права запазени
