Как бих желала...
Как бих желала в този миг да съм КОМЕТА
и цялата да бъда светлина...
Да плача, да се смея, да летя,
да чувствам цялата любов на вековете.
Как бих желала в този миг да съм ЗВЕЗДА,
да светя цяла вечер над земята.
Да слушам влюбените двойки как мълчат
и тихо, с трепет тебе да очаквам.
Как бих желала СЛЪНЦЕ да съм през деня,
със обич да огрявам равнините,
да се потапям в ледената пяна на вълните,
да топля с нежност твоята душа.
Как бих желала в този миг да бъда АЗ!
Момиче влюбено, със обич споделена,
да заздравее моята душа ранена,
животът ми да бъде нежен розов храст.
и цялата да бъда светлина...
Да плача, да се смея, да летя,
да чувствам цялата любов на вековете.
Как бих желала в този миг да съм ЗВЕЗДА,
да светя цяла вечер над земята.
Да слушам влюбените двойки как мълчат
и тихо, с трепет тебе да очаквам.
Как бих желала СЛЪНЦЕ да съм през деня,
със обич да огрявам равнините,
да се потапям в ледената пяна на вълните,
да топля с нежност твоята душа.
Как бих желала в този миг да бъда АЗ!
Момиче влюбено, със обич споделена,
да заздравее моята душа ранена,
животът ми да бъде нежен розов храст.
© Яница Ботева All rights reserved.
