14.06.2023 г., 8:04

Как да докоснеш мъртво сърце

886 2 4

Един пише с мастило,
друг, дори с своята кръв,
а трети диша лепило
докато книга си хапва плъх...

Какво му пука на третия,
тъй както и на гризача...
Да обясня цветовете на слепия,
е като защо на стих плача
на някой от двамата...
А колко са много такива...
Живеят си само във тинята,
а това ме убива!...

А пълня с послания явни
редове в поетична пародия,
но те си остават все тайни
за всеки, живеещ в хармония
с първичното,
с инстиктите само -
И в нищото
всичко потъва, и няма
от думите полза...
А те са родени в сърцето,.
където не проза
побрал съм, а част от небето...

И млъквам - разбита китарата е,
покрита със лунен прашец -
Празен стих ще напиша за празно сърце,
че празнотата разбира всеки духовен мъртвец!...

13.06.2023.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И аз така мисля, Лили.
    Благодаря сърдечно.
  • “от думите полза...
    А те са родени в сърцето,.
    където не проза
    побрал съм, а част от небето...

    И млъквам - разбита китарата е,
    покрита със лунен прашец -
    Празен стих ще напиша за празно сърце,
    че празнотата разбира всеки духовен мъртвец!...”

    Стиховете говорят от само себе си,
    и нямат нужда от обяснения
  • Усмихна ме, но ме и радва казаното от теб 👍
    Пожелавам ти изпълнен със светли емоции ден.
  • Благодаря, Влади.
    И не мисля скоро да млъквам.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...