28.11.2007 г., 0:44

Как да кажа...

1.2K 0 2
Как да кажа онова,
което вътре в себе си тая...
Как да го покажа,
защото не мога, не искам
вече да го крия.
Как със думи прости
аз да изразя
нещата, които всъщност
са неизразими?...
А няма как и да разберат,
когато си мълча.
Та дори и аз понякога
Не се разбирам....
И как се чудя кое да кажа
и кое да премълча -
а не искам никого да нараня!!

. . .
Май търся онзи,
който правилно да ме разбира,
дори когато
предпочитам да мълча...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Адамова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Твоя стих ме грабна...имам чувството, че аз съм го писала...
    Поздрав!6+
    Пожелавам ти от сърце да откриеш човека, който ще те разбира с думи и без думи
  • Така е!Краят е много истински и верен!Поздравления и дано го намериш!Стискам палци

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...