Години наред ни хранят с илюзии,
с обещания, с думи, със хоризонт.
Гощават ни щедро с призрачни порции,
а все сме държава в ремонт...
По-точно, във преход, ще кажат педантите,
но всъщност, то все си е същото.
Сърцата изпразват се, олекват и чантите,
затварят вратите си къщите...
Отлитат надеждите и хората млади
със тях са оформили ято.
България плаче, България страда,
тук ангелите... си губят крилата...
И всичко с годините се бетонира,
а думите кухи се леят -
Народът в България топи се, умира,
хората мъчат се, а не живеят!
История дълга, вековна, с традиции,
нима е достигнала своя финал?
Нима сме една изчезваща нация
поела към гроба си примерно, с печал?
Не вярвам! Не може това да е краят!
България няма да падне сразена!
Лечение трябва - рецептата зная -
Да изрине боклука от своята сцена!
Боклукът е ясен, властници корумпирани,
продажници мазни без доблест и чест!
Гнусни изчадия, като хора гримирани,
убиващи бъдещето и всеки прогрес.
Сметта трябва да бъде изрината,
тогава България ще светне отново!
Надеждата при нас ще е върната,
но трябва и меч... тъй, както и слово!...
16.02.2019.
Георги Каменов
© Георги Каменов Всички права запазени
А иначе решенията са ясни, няма да откривам топлата вода. Съд, ако трябва и народен, присъда, изпълнение.
Очистване на обора от кърлежи, бълхи и крастави човекоподобни. И тн.
А ако чакаме пак отвън да ни оправят, ще си ядем дървото, както досега и ще сме заслужили това...