Как да ти покажа, че още те обичам,
че свещички в храма си на теб наричам?
Ала не с онази първа обич пиперлива,
дет отровно в тялото се впива,
тя за теб мечтае, копнее те и те очаква,
разочарова се и в нощите проплаква,
ревнува те и се раздира с яд,
когато ти далеч си в твоя град.
Не със нея... тя порасна,
окичена със зрялост е прекрасна!
От днес обичам те различно,
заявих пред себе си изрично.
Изпълнена съм с нежност и умиление,
нямам вече капчица от огорчение.
Останаха само следи по душата -
спомени от любовта ни крилата.
Искам ти и аз да срещнем обичта...
онази, споделената, която често е една!
© Дарина Иванова Всички права запазени