20.02.2008 г., 15:38

Как да възкръсна, без мъртва да бъда

744 0 5
 

Самота и плач в сърцето.

Как да се освободя?

Тъй мрачно и пусто е небето.

Как отново да летя?

Нямам криле, нито крилати мечти.

Как да бъда волна и воля да имам?

Не намирам смисъл в нищо.                                    

Как да си преоткрия?

Загубих се.

Как да не вярвам, че всичко е лоша магия?

Събудих се. От страх треперя.

Как да бъда силна и себе си да пазя?

Нямам нищо.

Как вярата в доброто да запазя?

Моят свят си ти, но в твоя аз не съм.

Как да се надявам, а наивна да не бъда?

Нямам стимул и прекланям глава за път пореден.

Как да възкръсна, без мъртва да бъда?

Ще опитам, но този път ще е последен...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Как да се преоткрия?

    Загубих се."

    Адски много ми хареса,ама адски много.Грабна ме от първи прочит.
    Поздрави!
  • като човек, който те обича, познава и цени творчеството ти, не мога да не спомена, че най - хубавото на твоите стихове е, че ги преживяваш, всеки един от тях... този е един от любимите ми, много ми въздейства :*
  • Кате,реших да ти видя някои от стихотворенията и това мога да кажа че е страхотно.много в добро,браво!!
  • Невероятен стих, финалът наистина е много много хубав!!!
  • Как да ти отговори човек на въпрос, който има ясен отговор за теб.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...