14.12.2006 г., 9:17

Как да я опиша

1.8K 0 1

Искаш ли сега, да ти разкажа

Една история, една тъга?

Тъга, в която участва любовта.

И знам, че сега ще кажеж ”Не!”,

Но аз ще продължа да си говоря сама.

Тази история, завършва с лъжа,

Лъжа, която убива любовта.

Но стига съм говорила за това,

А нека започна да описвам  своята тъга.

Какво бях аз?... Едно момиче,

Родено да не лази, а само да мрази.

Но дойде ти - момче, вярващо в любовта

И преобърна за една минута

Живота ми, пълен със самота.

Позволих ти да превземеш ума ми

И със своите целувки да спираш дъха ми.

Позволих ти със сърцето ми да поиграеш,

Но не и в лъжите си да го омотаеш.

Позволих ти да бъда плюшена играчка

Но не вярвах, че ще стане плачка.

А сега?... Сега ти просто си отиде

Скри се в нощта и не се обърна назад,

ПРОСТО ЗАГЪРБИ ЛЮБОВТА!!!

Нима толкова бързо забрави за нас,

Нима аз бях... просто... една глупачка

Повярвала в твоята лъжа,

Която не спира да те обича дори и СЕГА???!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелски Греховна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Момчетата не обичат да се задържат на едно място, запшомни това добре. Не обичат да са вързани само с едно момиче. Още не са узрели за силна и всеотдайна любов. Затова и като млади мъже мразят ужасно думата брак. Като ги опознаеш ще се научиш да бъдеш повърхностна като тях, докато срещнеш истинския.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...