Как децата съчинение пишат с десет изречения - 2
- Всички днес сме се събрали.
Цяло лято сте играли
и очаквам аз с вълнение
кратките ви съчинения! -
каза с приповдигнат тон
мистър Бух с един 🎈 балон,
кацнал на една връвчица.
- Искам, скъпи ученици,
да решим със вас накрая
кой ще наградим. Не зная
още името му аз.
Чакам целия ви клас
да посочи най-добрия.
Нека с теб започнем ние! -
той погледна Таралежка.
Тя изправи се, но тежко,
заговори колебливо.
- Лятото ми бе щастливо.
Със сестра ми си играхме.
А веднъж дори посмяхме,
без да казваме на мама,
до поляната голяма
да достигнем с нея двете.
И открих след дъждовете,
че е пълно с пресни гъби.
Боднахме ги на гърба ни
и занесохме ги вкъщи.
- Сядай си! Да чуем също
и гъсока Белогушко.
- Не обичам аз да слушам
и изпатих си накрая,
днес пред вас ще си призная.
Бях подгонен от гъсок,
по-голям от мен, висок
и с красиво оперение.
Не поисках разрешение
и при гъските надникнах.
Още аз не съм им свикнал,
че ще скочат как да зная?
Исках с тях да поиграя,
но извикаха гъсока,
оня - страшния, високия.
И започна той: Клъв, клъв!
По перата имах кръв
и избягах аз безславно.
-Да, белите са забавни!
Кой сега ще прочете
разказа си? Ти, дете! -
мистър Бух посочи Рори.
А на него му се стори,
че с медал го награди.
Поизпъчи той гърди
и тетрадката разгърна.
- Искам много да се върна
с Талисман и със Росина
в лятото! Но то замина!
Само че ще помня аз
как добричко беше с нас.
Карах чуден камион.
Бе направен от картон,
но за мен си е вълшебен!
Плувахме и във басейна
надуваем вън на двора.
Е, не е море, не споря,
но да бъдат във водата
тъй щастливи са децата!
- Виждам, че щастлив и днес
ти си, Рори! Сядай! Шест
твоят разказ заслужава!
Четенето продължава
зайчето Късоопашко.
- Аз с елече съм моряшко.
Мама Зайка ми го плете.
Нося го през студовете,
но когато беше лято
си играех аз с децата.
Всички зайци в махалата
ходехме да си берем
моркови 🥕 и да ядем
като истински гладници.
- Тихо, тихо ученици!
Огладняхте ли и вие?
Школският звънец ще бие,
а не знаем още кой
днес ще стане ваш герой.
Нека чуем и Росина!
Тя изправи се до чина
и след миг шумът изчезна.
Нейният настъпи - звезден!
- Аз ще помня всеки ден
от ваканцията! В мен
лятото следа остави!
Кой ли може да забрави,
ако снимал се е в клип!
Вози ме артист и с джип
обикаляхме гората.
Радостна ми е душата
от това, че ме обичат
и дори след мене тичат
фенове за автограф.
Клипът беше със жираф,
който в Африка живее.
Отначало аз не смеех
даже да го приближа.
Шията си той държа
два-три метра над земята.
На акации листата
сам си къса и яде.
Няма да ви набоде
с двата си мънички рога.
Той покани ме на обед!
Беше приказка за мен
всеки слънчев летен ден!
Гледаха я със почуда.
После сякаш се събуди
от съня си този клас.
- Мисля, че това е аз
най-доброто приключение! -
каза мистър Бух. - Но мнение
искам и от вас да взема.
- Не е разказ, а поема
фантастична и красива! -
възхити се сова дива
и с крила изръкопляска.
- Тя е първенец! - изкряска
и гъсокът настойчиво!
- Да, така е! И отива
днес балонът 🎈 при Росина.
Съчинение-картина
с думи тя ни нарисува.
Нека всеки да гласува!
. . .
Меца чака пак отвън.
Роси, като в чуден сън
изтърчава, щом я зърва.
- Мамичко, аз пак съм първа!
Искаш ти да си такъв?
То се знае - също пръв!
Затова ти трябват сили.
Зъбките си ти изми ли?
От съня растат децата.
Хайде, лягай си в кревата!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
