Как пред Рори и Росина седна Талисман на чина - 1
Вкъщи вече се говори
как Росина с брат и Рори
първокласници ще стават.
Че моментът наближава,
все по-ясно си личи.
- Стига си игра, учи,
сине, да не се изложиш! -
мама Меца се тревожи.
Те прилежно букви пишат.
Често трудно е, въздишат
двете и добри деца.
Сериозните лица
са напрегнати до болка.
- Чуй ме, мила дъще, колко
прави две плюс три плюс пет?
- Питай Рори! Той атлет
вече е и ще го знае.
- Тя не иска да гадае
и тормози, мамо, мен.
Аз не съм ви Супермен!
- Не е трудно, помислете
и задачката решете!
- Две плюс три е много лесно!
- Тъй ли, сине мой, чудесно!
- Прави пет, това разбирам,
но не мога да събирам
аз към него още пет.
Таткото авторитет
пред децата демонстрира
и със отговора спира
смешните им препирни.
- Дълго гледах отстрани.
Десет прави! Престанете
да се карате! Учете,
че отличници от вас
искам да сте в първи клас!
Те докато си говорят
Вълчо с Талисман във двора
влиза да ги запознае.
- Идвате да си играем? -
спуска се към тях Росина. -
Как се радвам, че намина! -
казва тя на Кум Вълчан.
- Аз се казвам Талисман -
запознава се вълчето,
а в очичките му светят
топли слънчеви лъчи.
Рори гледа и мълчи,
в унес устната захапал.
Но подава после лапа
и след топката децата
вън на двора по тревата
хукват в следващия миг,
радостни и с боен вик.
- Моята жена изпече
хубава погача! - рече
Вълчо, бръкнал във торбата. -
Прати ви я за децата.
- Съба щедра е, добричка!
Ще си хапнем ние всички -
Меца взе я и разчупи.
- Вчера аз брашно си купих,
нека тя не се тревожи.
Друг път, ако се наложи,
пак ще дотърча при нея.
Сред приятели живея! -
каза с благодарност Меца
и прегърна тя кумеца.
Рори, Талисман и Роси
ритат топката си боси
и се радват на играта.
Сякаш знаят се децата
не от час, а от години.
- Имаш ли буквар? - Росина
пита с любопитство госта.
- Купиха ми, много просто!
И тетрадки, и боички.
Първокласник като всички
заедно със вас ще стана.
- Скоро ще е! Отзарана
мама каза на баща ни,
че започваме във вторник.
Взела ни е тя и сборник
с трудни текстови задачи! -
Роси в брат си се вторачи,
без да крие своя страх.
- Аз учителя видях.
Беше с очила големи,
на гърдите си с емблема -
каза Талисман на всички.
- Спомняш ли си ти, сестричке,
че и ние го видяхме
пред школото като бяхме?
- Помня, Рори, строг изглежда.
Но пък майка ни с надежда
в знанията му живее.
Ще го слушаме. Не смея
палава в класа да бъда.
Иначе ще ме изпъди
и на татко ще разкаже.
- Имал показалка даже
и от нея се страхувал
всеки, който в час лудувал -
Рори сподели мълвата.
Меца викна на децата:
- Я елате тука всички!
Сипала съм по паничка
супичка от лапад пресен.
Вкусна е, деца, чудесна!
. . .
Утре вий ще разберете
как мечетата ни двете
с Талисманчо в първи клас
влязоха със страх. А аз
даже снимки ще направя.
Но сега да не забравя,
че е време пак за сън.
Чуй, звездите пеят вън!
Следва: . . .
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
