Как е...
Как е на дъното?
Лепне, смърди,
засмуква емоции,
но ражда мечти.
Повдигаш глава,
светлина фокусираш
и тръгваш. Без жал
към клетките живи.
Катериш се бавно,
оставяш следи -
кървящи тъй явно...
по тях друг да върви.
Повтаряш - не спирай!
При нея иди!
Човекът след теб
няма тъй да кърви...
Лепне, смърди,
засмуква емоции,
но ражда мечти.
Повдигаш глава,
светлина фокусираш
и тръгваш. Без жал
към клетките живи.
Катериш се бавно,
оставяш следи -
кървящи тъй явно...
по тях друг да върви.
Повтаряш - не спирай!
При нея иди!
Човекът след теб
няма тъй да кърви...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Шопландия Софийска Всички права запазени
