Как е...
Лепне, смърди,
засмуква емоции,
но ражда мечти.
Повдигаш глава,
светлина фокусираш
и тръгваш. Без жал
към клетките живи.
Катериш се бавно,
оставяш следи -
кървящи тъй явно...
по тях друг да върви.
Повтаряш - не спирай!
При нея иди!
Човекът след теб
няма тъй да кърви...
© Шопландия Софийска All rights reserved.
