Поредната пролет дава ми знак

от календара с усмивка приветна.

И аз се усмихвам на новия злак,

на новото слънце, на баграта цветна.

След сивата зима - небивал разкош

от звуци, от трели, от цветни мотиви.

Светът изведнъж става по-малко лош

и хората някак  по-добри, по-красиви.

Излизам навън - уж е същият път:

улица, втора и - речната дига,

но тъй чист, сияен изглежда градът,

че светлите покриви небето достигат.

Реката - и тя - уж  добрата река -

престаряла и мъдра - с оцеляващ оклей,

във върбалака нагазила чак

песента да послуша на един чичопей.

Пролетна лудост! Щърк дългокрак,

къс от хвърчило към гнездото понесъл,

домът ремонтира - той знае си как -

ще дойде стопанка - дано го хареса!

(Не знаех аз, глупава, този аспект: 

пристига пръв мъжкият - урежда нещата 

в няколко дни, и горд и напет

посреща любимата - тя реди си перата!)

Не бях се заглеждала - но имам снаха,

на полско-български тя разясни ми.

Прозрях на мига  защо отлетя

синът ми да търси гнездо във чужбина.

Прозрях - и до толкоз. Поредна шега

прави си с мене поредната пролет.

Сама с  кучето на разходка вървя,

те за Варшава в три часа  имат полет.

Но пък е пролет! Хей, щърк дългокрак,

излез от върбака, недей се укрива!

Чакам от тебe нов хубав знак -

да ме направиш баба щастлива!

16.03.2014 година