18.11.2006 г., 13:41 ч.

Как глупаво звучи... 

  Поезия
795 0 1

    Как глупаво звучи...

По дяволите всички срещи,

по дяволите нашите мечти!

По дяволите моите сълзи,

по дяволите твоите празни думи!

 

Обичах го аз него безкрай.

Исках той да бъде моя рай!

Но, по дяволите, как сгреших

и себе си с любов затрих!

 

Исках завинаги да бъде мой,

а какво? - измамник оказа се той!

Исках той да изтрива сълзите,

исках той да радва нощите и дните!

 

Исках завинаги неговата чиста любов,

а какво? - по дяволите - той не бил готов!

“Не съм готов”, как глупаво звучи,

  а аз вярвах в сините очи…

 

  Вярвах, но защо така се заблудих?

  По дяволите, как сгреших!

 

 

© Елена Гергова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не съжалявай за изгубеното,то вече го няма.По добре погледни бъдещето някъде там ще е и твоят принц,твоята сродна душа!Много емоционално написано!Браво!
Предложения
: ??:??