18.11.2006 г., 13:41

Как глупаво звучи...

1.1K 0 1

    Как глупаво звучи...

По дяволите всички срещи,

по дяволите нашите мечти!

По дяволите моите сълзи,

по дяволите твоите празни думи!

 

Обичах го аз него безкрай.

Исках той да бъде моя рай!

Но, по дяволите, как сгреших

и себе си с любов затрих!

 

Исках завинаги да бъде мой,

а какво? - измамник оказа се той!

Исках той да изтрива сълзите,

исках той да радва нощите и дните!

 

Исках завинаги неговата чиста любов,

а какво? - по дяволите - той не бил готов!

“Не съм готов”, как глупаво звучи,

  а аз вярвах в сините очи…

 

  Вярвах, но защо така се заблудих?

  По дяволите, как сгреших!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Гергова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не съжалявай за изгубеното,то вече го няма.По добре погледни бъдещето някъде там ще е и твоят принц,твоята сродна душа!Много емоционално написано!Браво!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....