30.03.2018 г., 0:28 ч.

Как искам 1 

  Поезия » Друга
787 9 9

Как искам да съм камък, скален къс.

Да бъда ледник със лице прозрачно

и никакъв житейски земетръс 

да не намокри моите клепачи.

 

Да онемее смелият език.

Ръцете ми – криле, да се пречупят.

На пепел да се пръсне моят вик

и да се свре в най-тъмната хралупа.

 

За миг, за два в един-единствен час,

във който нож в гърба забива здрачът

да си припомня най-внезапно аз:

Понякога и камъните плачат.

 

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??