Как искам върху мен да се нахвърлиш
и всички други мисли да загърбиш.
Ръцете си навсякъде по мен да плъзгаш,
аз да съм влажна, а ти хлъзгав.
Да сме едно поне за миг,
нощта да оглушавам с моя вик.
Да ме погледнеш, да се възхищаваш,
на удоволствието, което ми доставяш.
Прегръщаш ме, вълшебно е...
По дяволите, за последно ли е?
© Мирена Всички права запазени