16.09.2006 г., 13:26

Как искам само...

1.6K 0 3

Как искам само да ми кажеш
две думи изречени с любов.
С прегръдките си нежни да ме топлиш,
с целувките да ме изпепелиш.
Как искам бавно, като платно по мен
да сътвориш желанията свои,
да спреш за миг и времето дори.
Как искам пак до тебе да заспя
и плахо, нежно и невинно
да открия в твоите очи,
желанието за една невинна,
като че ли детска радостна игра
... едно докосване,
ала никакви слова...
Как искам просто да ми кажеш
"Обичам те" и да замълчиш,
нежните ти длани през косите ми да минат
и да почувствам твойта обич.
И най-накрая завърши платното
в своя стил- с невинен детски поглед,
игра изпълнена с любов.
Последни щрихи нанеси
със длани върху мойто тяло и заспи.

15.09.06г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана С Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво и копнежно звучи стиха.

    Поздрав и усмивка.
  • Не искам да нарушавам младата , но вече женска красота на зрелия ти стих...остави се....като "детска радостна игра" може да бъде любовта, ако я усетиш и я сътвориш! Браво, младост! 6+
  • Страхотно!настръхнах! Края е завладяващ!Всички го искаме , понякога и не само това.Поздрав и усмивки за искрения и завладяващ стих!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...