Как лекува Меца всички с чудни билки и тревички
- Мамо, чукат на вратата.
Ще отворя! - Не! Децата
по-добре да си играят.
Още малки са. Не знаят
кой и за какво ни търси -
Меца строго вежди свъси
и отиде да отвори.
Скрит зад нея беше Рори,
но видя как бързо слиса
майка му дошлата Лиса.
- Мецо, дружке моя мила,
вече си се разсънила,
но си ти изпосталяла.
Болна да не си лежала?
- Не, Лисанке, живи-здрави
вкъщи всички сме! - добави
бързо нашата Мецана.
- С теб ли, сестро, нещо стана,
че до нас си дотърчала?
Влизай, май си пребледняла!
Лиса прага им прекрачи
и продума: - Много плаче
вечер моето лисиче.
Бе прехапало езиче
и го храня с биберон.
Щом в съня си чуя стон,
ставам, за да го прегърна.
Затова съм тъй кахърна.
- Успокой се, няма страшно!
Трябва да го видя, ясно,
аз това лисиче малко.
Да се мъчи ще е жалко!
Меца влезе във килера,
билки взе и ги примери
с две еднакво пълни чаши.
- Не е нужно да се плашиш,
ще помогна на детето!
И на Лиса по лицето
мина радостна надежда.
- Всичко знаеш ти, изглежда,
затова потърсих лек
аз от теб. Не е далек
моят дом, Мецанке драга.
- Хайде, тръгваме веднага!
Вън синчето я изпрати.
- И да слушате баща ти! -
каза тя на своя Рори
Портата синът затвори
и поиска да узнае
на какво ще си играе
той със своята сестра.
- Нека аз да избера! -
изпревари го Росина.
И, приклекнала зад скрина,
тя от братчето се скри.
Лесно той ли я откри,
няма как да проследим.
Нека с Меца да вървим
и с тревожната Лисана.
Пътя към дома си хвана
тя направо през гората
и пристигна пред вратата
бързо като в някой спринт.
- Тука в този лабиринт
ли живееш, Лиске мила? -
каза Меца и без сила
се отпусна на тревата
да отдъхне. Че в земята
е бърлогата на Лиса,
знаеше, но пак се слиса,
щом разбра от този ден,
с втори отвор че снабден
той е. Но като преди,
с глас спокоен нареди.
- Дай да видя твойта рожба!
Лиса, като на изложба,
почна малките да вади
на зелената ливада.
- Моите деца са пет.
Шесто имах, но с късмет
бе от всички по-голям.
На сестра си да го дам
аз реших, че тя си няма.
Днес на нея казва мама.
После взе едно от всички
с малки дръпнати очички
и на Меца го подаде.
Тя езичето извади
и видя, че е червено,
в края си удебелено
и от помощ се нуждае,
щом детето в сън ридае.
- Слушай ме сега, Лисано.
Утре, като станеш рано,
тези билки да свариш.
После ще ги прицедиш
и захлупиш ти с капак.
Нека да изстинат. Чак
ти тогава на детето
ще дадеш да пие. Ето,
давам ти ги аз, вземи ги,
както казах приготви ги
и лисичето ще стане
като всички, ще се храни
и спокойно ще заспива.
- Скъпа Мецо, да си жива! -
запрегръща я Лисана,
в радостни сълзи обляна.
- Как се казват тези рожби?
- Три момчета имам. Гоби
е това със цвят пустинен.
Другите са Гош и Гилен.
А тава са дъщерите
Гери и сестра и Гита.
- Много щастие да носят!
Имаш ли към мен въпроси?
- Нямам, Мецо, и ти казвам
че открай до край ще спазвам
всички твои наставления.
- Тръгвам вече. Поздравления
и на милия съпруг!
Нямаше го днеска тук,
но се грижи за децата
и обича си жената -
туй по всичко си личи.
. . .
Кой затворил е очи?
Приказката свърши вече.
Щом пижамата облече,
сигурно лежиш в леглото
и заспиваш ти, защото
тъй ще порастеш голям.
Утре с мен ще бъдеш, знам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
