Как от Меца бе избран за щастлив жених Вълчан 1
Помните ли Кум Вълчан?
Полицейски капитан
е в гората и разправят,
че звездичка ще добавят
на пагона за заслуги.
Но си няма той съпруга
и понякога тъгува.
Че е празен му се струва
вечер неговия дом.
И сънят не идва, щом
легне той да си почине.
- Знам, тъгата ти ще мине -
Меца каза му наскоро -
но ще трябва да говоря
със самотната вълчица.
Тя на чуждите дечица
стана майчица добра.
С нея ще се разбера,
че е със сърце голямо.
Нека да я срещна само!
Но реши у тях да иде
и с очите си да види,
че къщовница е Съба.
И с торбичка пресни гъби
посети я тя в дома.
Съба - тъжна и сама -
нещо шеташе по двора.
- Тук съм да си поговорим
ние с теб за Кум Вълчан.
Знаеш, че е капитан,
уважават го в гората,
знаят го дори децата.
Но стопанка той си няма.
Аз сватовница голяма
може би не съм, но мила,
знай, в сърцето си съм скрила
светла хубава надежда.
Подходящо ми изглежда
двама да се съберете.
Вижте се, поговорете
и съдбата си решете.
Тук вълчицата заплака
и призна: - Отдавна чакам,
Мецо, пак с другар да бъда,
но и с теб да го обсъдя,
думата е на Вълчан.
Той добър е и разбран,
но дали ще пожелае
с мен да бъде, аз на зная.
- Само ти да си съгласна!
Той че е, това е ясно!-
Меца радостно възкликна.
И надежда светла бликна
в домакинята смутена.
- Утре с Вълчо ще те вземем.
Приготви се ти към пет.
Хайде, да е на късмет! -
запрегръща я Мецана.
Тъй доволна и засмяна
аз не помня да е била.
- Чакай ни, ти дружке мила! -
рече тя и запъхтяна
пътя към дома си хвана.
Вкъщи Мечо и Росина
за школото догодина
си мечтаеха на глас.
- Тате, ако в първи клас
с Рори ти запишеш нас,
всеки раница ще има.
Но научих, че за трима
може тя да ни тежи.
Ще помагаш ли, кажи?
- Зима скоро наближава.
Дъще моя, до тогава
още ще пораснеш, мила,
ще натрупаш нова сила
и само ще носи вече
раницата мойто мече!
Рори, майка си видял,
втурва се и засиял,
сам в прегръдката се гуши.
- Търсехме те двама с Руши,
но и той не те откри.
- Чакай, сине мой, поспри!
Имам важна новина.
Няма да е сам. Жена
си намери Към Вълчан
и съпруг ще е на Съба.
Днес аз с нея го обсъдих
и навярно не сгреших.
Утре той като жених
ще я заведе у тях.
- Отначало още бях
сигурен, че Към Вълчан
за щастливец е избран! -
радостно извика Мечо.
- Нека не тъгува вече!
. . .
Искате да ви разказвам,
но за сън е време. Казвам
пак в леглата да вървите.
Утре с мен ще продължите.
Следва:. . .
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
