Как пред Рори и Росина седна Талисман на чина - 2
Дойде чаканият ден.
Те поканиха и мен
като пръв добър приятел
на мечетата в гората.
Раниците им тежаха,
но с букети те вървяха
радостни и пременени.
Във очичките засмени
имаше и малко страх.
И вълнение видях
в бъдещите първолаци.
Бяха си нормални знаци,
в път напълно неизвестен.
Даже, за да бъда честна,
нещичко ще ви призная.
Аз дори сега не зная
кой мечетата ще учи.
Но веднага щом науча,
първо с вас ще споделя.
Имам аз една следа,
чута в разговора снощи,
но не съм готова още
да я кажа аз пред вас.
Знам, ще дойде този час,
но сега да проследим
пътя им. След тях вървим
с татко Мечо и Мецана.
- Бързай, скъпи, не остана! -
Меца каза с глас тревожен. -
Точно днес е невъзможно
ние с теб да закъснеем.
Трябва с тях да се гордеем
и да видим как на чина
сядат Рори и Росина.
- Мецо мила, добър ден! -
ги настигна устремен
Вълчо, тръгнал със сина си.
Раницата той му носи.
Талисман с букет иглики
след приятелите вика:
- Чакайте ме, идвам с вас!
Днес и аз във първи клас
с всички ученик ще стана!
До едно дърво застана
Роси, той да ги настигне.
Раницата тежка вдигна,
на гърба да я намести.
После те с подскоци чести
се забързаха отново.
В двора вече свойто слово
Благородният Елен
бе започнал вдъхновен.
- Той директор е! Разбрах
вчера с мама като бях -
Рори тихичко прошепна.
Веждата му леко трепна
и на думите си края
недочакал, каза: Зная
кой на нас ще преподава.
Роси името издава:
- Мистър Бухал ще е, знам.
- Той е с очила и сам
три учебника издал е -
Талисман се включва в края.
Подредиха във редици
бъдещите ученици,
после влязоха те в клас.
- Този чин ще е за нас! -
Рори най-отпред застана.
- Едри сте като Мецана,
той за ниските деца е.
Нека празен да остане! -
нареди със глас висок
някакъв надут гъсок.
- Можем най-отзад да бъдем -
Роси с брат си го обсъди
и отпусна се самичка
в края на една редичка.
- Нека Талисман пред нас е.
Още той не е пораснал
и за да не се делим,
зад вълчето ще седим.
Но учителя видяха
те че идва, както бяха
в разговор разгорещени
и притихнаха смутени.
- Искам - Бухалът им рече -
да ви поздравя, че вече
станали сте ученици.
В този клас от малки птици
до деца големи има.
Беззащитните са трима,
но за мен сте всички равни.
Чакат ви моменти славни
и приятелства големи.
Ценни знания ще вземе,
който тук не мързелува.
Умнички сте, ми се струва -
вгледал се през очилата
педагогът. - Но децата
често искат да играят.
Нека всички да узнаят,
че не съм против игрите.
Щом задачките решите
и урока прочетете,
може мъничко да спрете
и отдъхнете с игри.
Но, когато кажа спри,
трябва пак да учим ние,
знания да придобие
с мене всеки първолак.
- А ще пишем ли и как,
с молив или със писалка?
- го попита сврака малка.
- Имаме за всичко време.
Нека всеки днес да вземе
първо своя нов буквар.
Аз съм вече доста стар,
но картинките обичам.
Думите и аз съм сричал.
Да започнем с буква А.
. . .
Бе началото това.
Меца чакаше децата,
долепила до вратата
радостната си тревога.
Но това аз утре мога
неуморно да разказвам.
Лека нощ сега ви казвам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
