Как пред Рори и Росина седна Талисман на чина - 2
Дойде чаканият ден.
Те поканиха и мен
като пръв добър приятел
на мечетата в гората.
Раниците им тежаха,
но с букети те вървяха
радостни и пременени.
Във очичките засмени
имаше и малко страх.
И вълнение видях
в бъдещите първолаци.
Бяха си нормални знаци,
в път напълно неизвестен.
Даже, за да бъда честна,
нещичко ще ви призная.
Аз дори сега не зная
кой мечетата ще учи.
Но веднага щом науча,
първо с вас ще споделя.
Имам аз една следа,
чута в разговора снощи,
но не съм готова още
да я кажа аз пред вас.
Знам, ще дойде този час,
но сега да проследим
пътя им. След тях вървим
с татко Мечо и Мецана.
- Бързай, скъпи, не остана! -
Меца каза с глас тревожен. -
Точно днес е невъзможно
ние с теб да закъснеем.
Трябва с тях да се гордеем
и да видим как на чина
сядат Рори и Росина.
- Мецо мила, добър ден! -
ги настигна устремен
Вълчо, тръгнал със сина си.
Раницата той му носи.
Талисман с букет иглики
след приятелите вика:
- Чакайте ме, идвам с вас!
Днес и аз във първи клас
с всички ученик ще стана!
До едно дърво застана
Роси, той да ги настигне.
Раницата тежка вдигна,
на гърба да я намести.
После те с подскоци чести
се забързаха отново.
В двора вече свойто слово
Благородният Елен
бе започнал вдъхновен.
- Той директор е! Разбрах
вчера с мама като бях -
Рори тихичко прошепна.
Веждата му леко трепна
и на думите си края
недочакал, каза: Зная
кой на нас ще преподава.
Роси името издава:
- Мистър Бухал ще е, знам.
- Той е с очила и сам
три учебника издал е -
Талисман се включва в края.
Подредиха във редици
бъдещите ученици,
после влязоха те в клас.
- Този чин ще е за нас! -
Рори най-отпред застана.
- Едри сте като Мецана,
той за ниските деца е.
Нека празен да остане! -
нареди със глас висок
някакъв надут гъсок.
- Можем най-отзад да бъдем -
Роси с брат си го обсъди
и отпусна се самичка
в края на една редичка.
- Нека Талисман пред нас е.
Още той не е пораснал
и за да не се делим,
зад вълчето ще седим.
Но учителя видяха
те че идва, както бяха
в разговор разгорещени
и притихнаха смутени.
- Искам - Бухалът им рече -
да ви поздравя, че вече
станали сте ученици.
В този клас от малки птици
до деца големи има.
Беззащитните са трима,
но за мен сте всички равни.
Чакат ви моменти славни
и приятелства големи.
Ценни знания ще вземе,
който тук не мързелува.
Умнички сте, ми се струва -
вгледал се през очилата
педагогът. - Но децата
често искат да играят.
Нека всички да узнаят,
че не съм против игрите.
Щом задачките решите
и урока прочетете,
може мъничко да спрете
и отдъхнете с игри.
Но, когато кажа спри,
трябва пак да учим ние,
знания да придобие
с мене всеки първолак.
- А ще пишем ли и как,
с молив или със писалка?
- го попита сврака малка.
- Имаме за всичко време.
Нека всеки днес да вземе
първо своя нов буквар.
Аз съм вече доста стар,
но картинките обичам.
Думите и аз съм сричал.
Да започнем с буква А.
. . .
Бе началото това.
Меца чакаше децата,
долепила до вратата
радостната си тревога.
Но това аз утре мога
неуморно да разказвам.
Лека нощ сега ви казвам!
© Мария Панайотова All rights reserved.
