– Как променят парите, приятелю? – Питаш ли само?

До вчера светът ми различен беше със тебе,

до вчера се борехме с неволите рамо до рамо,

а днес във очите ти виждам изгубено време...

И хлябът ни сладък, закупен за жълта монета,

ти смени за топла погача, а някак горчи ми...

През усмивка преглъщахме сухите залци в угнета,

а по-сладък, приятелю, хляб, не вярвам да има...

Брояхме на пръсти, приятелю, и всичко събирахме,

не гледахме кой колко вади и кой колко взима,

стояхме един зад друг и само с очи се разбирахме,

а днес си говорим във цифри – не стига... а има...

И стискахме зъби, че „утре” звучеше ни страшно,

споделяхме онези „проклети” от всички минути...

а днес ми се струва „проклетото” време тъй важно,

не искам назад, но и напред не мога в заблуди.

Променят парите, приятелю, губиш милиони,

така неусетно, когато придаваш им смисъл,

когато прекрачваш всички човешки закони

и печалбата смяташ, но дали си там хора записал...

Тях не можеш да купиш, само кадри – на лошо научени,

без достойнство и вярност и чисти сърца във гърдите,

и през Ада преминахме, силни, във слабост заключени,

а сега сме самотни, дяволски грешни и мнителни...

Как променят парите ли?! Купуваш фалшиво внимание,

постигаш успехи, а цената да сметнеш забравяш...

и малките жестове, и ценното време откраднато

от глупост една на везните го редом поставяш...

Загуби ме... там между цифрите, удави ме в чашата,

онази с уискито от твоите нови „приятели”,

а те ще са с теб, щом свърши бутиката – „вашата”

и плащаш им жалките сметки... Аз силите жалех ти...

Аз спях на земята, когато "не беше”, не дишаше,

държах ти ръката, когато страха ти долавях

и всичко, от което се нуждаеше в мене го виждаше

и падах със теб, и плачех, и с теб се изправях...  

Загуби ме... там между думите, как нетърпима съм,

когато спря да ме слушаш, как „всичко е бизнес” повтаряше

и днес имам всичко до теб, но съм празна, унила съм

и по-нещастна от всякога... Спечелих... Изгубих... Не трябваше...