Jun 23, 2013, 4:13 PM

Как променят парите, приятелю

  Poetry » Other
865 0 3

– Как променят парите, приятелю? – Питаш ли само?

До вчера светът ми различен беше със тебе,

до вчера се борехме с неволите рамо до рамо,

а днес във очите ти виждам изгубено време...

И хлябът ни сладък, закупен за жълта монета,

ти смени за топла погача, а някак горчи ми...

През усмивка преглъщахме сухите залци в угнета,

а по-сладък, приятелю, хляб, не вярвам да има...

Брояхме на пръсти, приятелю, и всичко събирахме,

не гледахме кой колко вади и кой колко взима,

стояхме един зад друг и само с очи се разбирахме,

а днес си говорим във цифри – не стига... а има...

И стискахме зъби, че „утре” звучеше ни страшно,

споделяхме онези „проклети” от всички минути...

а днес ми се струва „проклетото” време тъй важно,

не искам назад, но и напред не мога в заблуди.

Променят парите, приятелю, губиш милиони,

така неусетно, когато придаваш им смисъл,

когато прекрачваш всички човешки закони

и печалбата смяташ, но дали си там хора записал...

Тях не можеш да купиш, само кадри – на лошо научени,

без достойнство и вярност и чисти сърца във гърдите,

и през Ада преминахме, силни, във слабост заключени,

а сега сме самотни, дяволски грешни и мнителни...

Как променят парите ли?! Купуваш фалшиво внимание,

постигаш успехи, а цената да сметнеш забравяш...

и малките жестове, и ценното време откраднато

от глупост една на везните го редом поставяш...

Загуби ме... там между цифрите, удави ме в чашата,

онази с уискито от твоите нови „приятели”,

а те ще са с теб, щом свърши бутиката – „вашата”

и плащаш им жалките сметки... Аз силите жалех ти...

Аз спях на земята, когато "не беше”, не дишаше,

държах ти ръката, когато страха ти долавях

и всичко, от което се нуждаеше в мене го виждаше

и падах със теб, и плачех, и с теб се изправях...  

Загуби ме... там между думите, как нетърпима съм,

когато спря да ме слушаш, как „всичко е бизнес” повтаряше

и днес имам всичко до теб, но съм празна, унила съм

и по-нещастна от всякога... Спечелих... Изгубих... Не трябваше...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Влязох в профила ти с надеждата да видя нещо ново написано, което ще ми хареса, както предишните! Излизам от профила ти удовлетворена, както винаги! Поздрави за прекрасната творба, която ме развълнува!
  • Не трябваше, Ире, и не трябва!Защото си толкова богата - милионерка в душата!Възхищаваш ме!
  • Прегръщам те - заради хубавия стих и заради преживяното от теб, което ми е болезнено познато!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...